Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

Конвертор от Грегориянтският към Българският Календар

Настоящата страница е плод както на хората от екипа ни, така и на външни лица, които отделиха безвъзмезно време и интелектуален труд, за да може днес пред нас да стои първият по рода си конвертор между дати от григориянският и българският календар. Специални благодарности на Асен Божилов, без чиято отдаденост към проекта, той просто не би съществувал. Този конветор е направен на базата на внимателна оценка върху всички факти, които имаме за календара на древните българи и със трезвото съзнание, че чрез него ние ще дадем шанс за нова равносметка над него. Желанието ни бе да вдъхнем на календара живот, па макар и с няколко реда от javascript, които да бъдат двигател за изместване на фокуса от множеството лъжеистория идваща от вестници и телевизии, към непреходното завещание на нашите предци. Скрипта дело на Асен може да видите тук, Платформата, на която е публикуван кода, позволява предложения за подобрения и други приложения свързани с календара. Ако има хора със javascript и свободно време, нека се свържат с нас по email, имаме още проекти свързани с календара.

Въвеждайте датата, която искате да проверите в формата указан по-долу. За пример, ако датата е първи май двехиляди и втора, трябва да се въведе 2002-05-01 с тирета. В противен случай, ще получите невалиден резултат... Ако годината е преди първото хилядолетие се изписва за например 866 - 0866... Същото важи за датите и месеците от първи до девети - 01, 02, 03.... Ако рожденната ви дата е 12 Април 1960 - изписвате - 1960-04-12. Поради това, че е технически тежко, календара проверява дати само след рождението на Христа. Дати от преди това не могат да се конвертират. Ако желаете да видите само коя година, с кое животно съответства използвайте вторият конвертер с зададена опция "християнска година". Надявам се конвертера да е полезен както на историците, така и на всеки един българин, които иска да знае, коя дата по нашия календар сме, кога сме били родени, и т.н. Благодаря на Асен Божилов, който доказа, че хората все още са готови да дадат безвъзмезно парче от себе си, за общото благо. Благодаря и на всички посетители на блога, които подкрепяха сайта за тези четири дълги години, откакто се опитваме да осветим истината. Без повече увертюри - конвертора:

Прабългарски конвертор:

Прабългарска година:


Месеци: Алем, Тутом, Читем, Твирем, Вечем, Шехтем, Сетем, Бехти, Нунтем, Елем, Ениалем, Алтем (подчертаните в списъка, са предполагаемите названия, тъй като до нас са се запазили имената на едва 10 от 12те месеца в българският календар. Предполагаемите названия са извадени от Памирските езици, спомогнали за разчитането на първите 9 календарни названия). Относно названието Бехти, екипа приема становището на Иван Танев Иванов, че Бехти е осмият месец в годината. Но трябва да отбележим, че становището на П. Добрев е различно. Относно останалите познати месеци - мястото им в календара е установено с консенсус между хората разчели календара благодарение на индо-иранските езици.

Важни особености и цитати за българският календар:

Българският календар се нарича най-стар, не защото някой може да докаже в коя година този или който и да е друг календар е бил създаден. Нашият календар носи това качество, защото началната година в календара е по-стара от началните години във всички други календари. Началната дата в българският календар е 4768 година преди христа по григориянският календар. Нашумелият с мимолепна световна слава майски календар например, отмерва от 3110 година преди христа. Тоест неговата година първа е много много по късно. Кратка справка, може да покаже със прецизност, че няма нито една календарна система в света, която да отмерва оттогава, откогато отмерва нашата.

Важно уточнение, е че макар че са запазени едва 9 от животинските названия в древният български календар, има допълнителна информация, която спомогства за пълна представа относно имената в 12 годишният животински цикъл. Такава информация са например сградите с календарно значение - при строежи древните българи са имали традиция да записват годината на строежа придружена с изображение на съответващото животно. По този начин е установено, че липсващите животни в календара са Барс-а, Бечин(Маймуна) и Имен - Кон. Названието Теку има двоино значение - кон и овен.

Не всички имена на българските месеци са запазени! Запазените имена на месеци са:
Алем - Първи
Тутом - Втори
Читем - Трети
Твирем - Четвърти
Вечем - Пети
Шехтем - Шести
Бехти - Осми
Елем - Десети
Алтом, Алтем - Дванадесети

В конвертора по-горе са добавени няколко предполагаеми имена на липсващите месеци, според това как се наричат броините числителни в памирските езици. Същите езици помогнаха за разгадаването на значението на всички познати месеци, както и на годините.

Запазените имена на животни в цикъла на годините с етимология по Петър Добрев са:

Сомор - Мишка
Шегор - Вол
(Барс)* - Тигър
Дван - Заек
Верени - Дракон
Дилом - Змия
Именшегор - Кон
Текучитем - Овен
(Бехти)* - Маймуна
Тох - Кокошка
Етх - куче
дохс - свиня

Исторически извори относно календара ни (общодостъпни в интернет)

Именник на Българските Канове
Чаталарският Надпис:
Надписът на за покръстването от Балши
Преписката на Тодор Доксов от 9 век
Рилският Дамаскин от 17 век

Цитати с доказателствен материал относно самото наличие на прабългарският календар, оспорван от множество злонамерени към българщината хора.

От: ЙОРДАН ВЪЛЧЕВ “ Календар и слово ”

“ Д. Маринов установил, че нашият народ смята за начало на своята нова година на св.Игнатий Богоносец – Игнажден: “Игнажден, това е народната Нова година.” Селяни от с.Търново сега Симеоновград подчертали: “Игнажден народната Нова година.” В различните краища на българските земи този празник има различни имена, но смисълът му – Нова година – е неизменен,” (стр. 11)

“Запитах Пенчо Гайдарджиев от с.Кацелово Русенски окръг, дали е чул за деня Идинажден.Отговорът: “По нас е Еднажден, най-късият ден. Това е Новата година, всички знаят.” Зададох и втори въпрос – а какво представлява денят Игнажден, чул ли е за него. Той отговори: Това е от песента “Замъчи се божа майка от Игнажден до кол e да.” Не знам кога се пада тоя ден, може да се отнася за Еднажден, ама не знам. Еднажден си е най-късият ден.” (стр.12)

“На въпроса дали месечината играе роля в календара, един овчар от с.Испулин, сега Бероново, Котленско, разбрал, че го питат дали от мените на месечината (лунните фази) зависят месеците. И отговорил, че месчината само слугува на месеците, но не ги прави.” (стр. 15)

“Категоричен в своите антилунни схващания е и един от село Ваксево, Кюстендилско. На въпроса дали отмерва годината по луната, отговорил кратко: “Луната е на турците.” Сиреч българския календар няма нищо общо с луната, календарът е слънчев. Това потвърждава и Хр. Вакарелски в своята етнография: “лунна година в практиката на народа не съществува.” (стр. 16)

“Но ето и гатанка от с.Смърдеш костурско.Записана е на магнетофонна лента и на лист от поета и фолклориста Христофор Дзавела, съобщена му е през 1970г. от Малина Стамболджиева, 70 годишна, необразована, бежанка от с.Смърдеш, което се намира недалеч от с.Загоричене, където е роден и самият Дзавела. Текстът: “Един орех има 12 клона, на всеки клон по 4 гнезда, във всяко гнездо по два сухи листа, всичките зелени листа на дървото са 364, а един е от бога небоядисан.” Разбираме, че бог е направил годината от 365 дни, но -“боядисал” в зелено само 364 дни, а човекът, древния български календарист “измъкнал” един от ръцете на бога и така денят останал “небоядисан” от бога и човекът, древният българин, сложил този ден под своя власт, отделил го като нулев ден.” (стр 19)

“Ето какво ни казва за Еньовден Хр. Вакарелски: “С Еньовден се свързват представите на народа за поврат в природата, начало на второ полугодие. От наблюденията си народът знае, че “Слънцето се завърта към зимата.” Това потвърждава народното съзнание, че Еньовден сочи деня на лятното слънцестояние, че в предхристиянските ни времена се е падал точно в този ден.”(стр.22)

“За най-старо възрожденско изображение можем да сметнем коня, върху който седи Маринчо Бимбалов Страшния от неговия надгробен паметник. Изписаната върху камъка година на неговата кончина 1762 е по календара кон.” (стр. 175)

“През 1836г. Започва възстановяване на манастира в Поморие.Високо над входната врата на черквата изпъква малко каменно изображение на агне. Строителите отбелязали годината на възстановяването й по българския календар – 1836 коч.(стр.176)

– “В черквата “Света Богородица” в Свищов се съхранява стар надгробен кръст – голям и изящно изработен. Върху него над името на починалия е издълбан малък равнораменен кръст, върху който е кацнал петел, а отдолу е отбелязана годината 1837, която по календара е петел.”(стр. 176)

– “През 1853г. в манастира на с.Пещера, Пернишко, се изработва каменен релеф. Върху него е изобразен Саваот, от двете му страни надпис :”18 – 53”. В долния край са изобразени два вола. Годината е по календара Вол.” (стр. 177)

– “През 1861г. неизвестен майстор започва да строи къща на голям търговец в Свищов. В левия горен ъгъл на фасадата той изобразява петел, а под него две кучета – с това датира първата и втората година от своята работа, подчертавайки че 1861г. е петел, а 1862 – куче.В средата на фасадата изпъква изящно изработен каменен релеф. На него се вижда едър глиган в настръхнала поза, в десен профил. Под глигана е изписано името на собственика. Също и датата на която къщата е била осветена – 18 юлий 5 – 1863. Денят е даден по юлиянския и по грегорианския календар, а 1863г. е по нашия календар свиня.”(стр. 179)

– “През 1867г. е осветена богатска къща в центъра на Габрово. Тя е известна като Дечковата къща.” На приземния портален вход майсторът направил каменен свод. Той се състои от девет камъка. На третия камък отляво надясно стилизирано е изобразен заек...На последния камък е издълбано “1867”. Тази година е по календара заек.” (стр. 180)

– “През 1868г. се освещава богатска къща в Банско, наричана “Рашковата къща”. Върху фасадата е нарисувана в ярко синьо двуглава птица с фантастични криле. Под птицата е отбелязана годината, която в календара е змей.”(стр. 181)

– “През 1873г. в Банско се освещава друга богатска къща – “Даскаревата къща”. В десния горен край на фасадата й е нарисувана птица, а под нея е написано “1873”. И тук боята е ярко синя, както върху “Рашковата къща”.Годината е петел.”(стр.181)

– “Къщата на бай Стоян от Осенов Лаг.....остана ми записката с нейните две дати – 1892г., когата се е построявала старата къща украсена със “змейовината”, и1921г., когато се е родил Стоян – Ташо. Първата е по календата змей, а втората – петел. Дядото е наричал Ташо своя внук Стоян, защото знаел-помнел, че някога на петела се е казвало тах-тох.” (стр. 183)

– “Равнораменният кръст е най-простият и най-лесният за изписване или издълбаване символ на българския календар, символ и на национална принадлежност. В дълбоката древност го виждаме пред името на Омуртаг в неговия пръстен-печат. Също и върху монети на Константин-Асен Тих и на още други царе.”(стр. 187)

– “В чест на реформата папа Григорий XIII издал възпоменателен медал. Върху лицевата страна на медала виждаме самия папа, в десен профил и ореолен надпис .......На обратната страна на медала ни изненадва образът на един виторог коч – анфас, с човешки поглед, с лавров венец от рог до рог под брадата и средновековна професорска папионка над челото между рогата и ореолен надпис – “година на поправката MDLXXXII (1582)”.....Ние съзираме в изображението един възшествен герб. Папата поема поема престола си в 1572г., която по нашия календар е коч.” (стр. 190)

Живко Войников - "Прабългарският календар - развенчаване на Мита"

Интересен факт дава и друг извор. Ю.Гаглойти, в своя фундаментален изворов свод „Аланика”, е събрал всички известни извори и документи споменаващи аланите. Тук е публикувано писмо, писано от аланските князе до папа Бенедикт ХIII (1334-1342 г.), с което го молят за помощ срещу мюсюлмантие. Според юлианския календар, то е датирано на 14 юли 1336 г., наред с това стои и друга датировка – „година на мишката, шести месец, трети ден, новолуние”. (ЮГ-А

ПЕТЪР ДОБРЕВ
“Преоткриването на прабългарския календар"

“За разлика от споменатите древни народи, памирците у които са останали преки следи от календара на българите, а също роднините на древните българи в Кавказ, са запазили в календарите си нещо, което не притежават дори древните египтяни, нито согдийците, хорезмийците и персите. У тях отделния период, свързан с новата година се състои не от пет дни (допълнени в Египет с още един ден), а само от един единствен ден – самата Нова година. Особеният памирски празник Шогун (деня на жреците) трае само един единствен ден. А периодът БИХ, отбелязан в записките на Ал-Бируни, трае само един единствен ден.” (стр. 141)

. Начинът, по който се определял покровителя на годината, е описан подробно от арабския астроном Ал Бируни и се е състоял в следното: от първата година по сакската ера ­ 78 г., се изваждали 2,2 календарни години, за да започне отброяването на годините от началната година на сакския циклов кръг, който започвал очевидно не в 78, а в 76 година. Годината 76-а е забележителна с това, че съответства на година с име Плъх (Мишка), която е първа година от българския циклов календар. Тези особености показват, че сакския циклов календар е имал същата астрономична изходна точка, както и древнобългарския календар, а следователно е бил една от ранните разновидности на източните циклови календари, разпространени в земите край Памир и Хиндукуш. 

През 814 г. (година Кон=Таг) се възцарява кан ОМОР-ТАГ.
През 853 г. (година Барс) се възцарява княз БОРИС, известен още като Богор и Богорис. Много вероятно е Борис (Барис при българите на Волга) да е второто име, календарното прозвище на владетеля.
През 892 г. (година Мишка=Шиш) се възцарява цар Симеон, наречен Шишман в Пинциевата грамота. На чувашки език звучи като Шаши.
През 976 г. (година Мишка=Шиш) се възцарява цар Роман Шишман. Добавката “ман” в името напомня памирското понятие ман ­ месец, сезон.
През 944 г. (година Кон=Алаша) се възцарява цар Самуил, наречен от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” с двойното име Самуил Алаша. В българските народни говори и Кавказ алаша означава хубав, расов кон. На чувашки език звучи като лаша.
През 1257 г. (година Кон=Тих) се възцарява Константин Асен, известен с прозвището Тих. Древнобългарското Теку се среща у естонците като Тек, а у чувашите като Тиха (жребец).
В периода 1052­1207 г. начело на българите застават владетели с двойни имена, едното от които е Хала или Кала ­ цар Титуш Хала, Кало-Петър, Кала-Йоан (Калоян). Годините, в които заемат престола ­ 1052, 1084, 1196 ­ са години Дракон (лат.) = Хала, змей (бълг.). Могат да се посочат още редица примери на зодиакални имена, включително със синоними (Шъши=Съсел=Сомор; Теку=Тих=Алаша; Дилом=Дилан и пр.).

“А за да достигнат до нас тези названия, главната заслуга е на народната памет, която е предавала от век на век особените древнобългарски броячки и названията на животните от цикловия календар. Един прекрасен образец от този тип е например календарът, нарисуван от поп Минчо от село Дъбене през 1876г.”(стр. 159)

– “Първият ден от древнобългарската година е имал името Идинак и не е влизал в нито един месец. (стр. 178)

– “Останалите 364 дни от древнобългарската година са се разпределяли в съответствие с една удивително хармонична идея. Всеки обикновен месец е съдържал два полумесеца от 15 дни и се е равнявал на 30 дни. Същевременно към четири от месеците от годината – и това са били първите месеци от всеки сезон – се е добавял допълнителен 31-ви ден. (стр. 179)

– “С тези свои особености древнобългарския годишен календар изпъква като най-съвършенният календарен образец, създаден от древния свят. Неговото предимство пред останалите календари е съвършенно очевидно и лесно се долавя от всеки, който има минимална математическа подготовка. Затова съвършенно прави са малцината български автори, които поставиха този проблем на вниманието не само на България, но и на света. Издържана е и тяхната идея да се използва древнобългарския календар като модел за подготвяния от Юнеско единен световен календар.(стр. 180)

– “Така или иначе, още през третото хилядолетие преди Христа в подножието на Памир вече се открива следи тъкмо от оня вид годишен календар, който са донасли със себе си испериховите българи.” (стр. 184)

--

По същество календара на поп Минчо съдържа информация за строежа на слънчевата система. В центъра върху образа на Слънцето се намират Земята и Юпитер. Следва 12-зъбно колело. Тази композиция указва, че нашият календар е слънчево-юпитеров с 12-годишен календарен цикъл. Обозначена е и 1837г. петел. В най-външния пояс на композицията са изобразени още осем планети. Съдим, че са планети, защото са показани с фази като луната. Десетата планета е обозначена с а - алем - първи. Така общият брой на планетите в слънчевата система става 10, а не 9 както са ни учили. (Ще отбележим, че едва през лятото на 2005г. НАСА официално съобщи за откриването на десетата планета) (по Петър Добрев)

Календара на Поп Минчо - оригинал и стилизирана версия.

Използвани източници и полезна литература:

http://protobulgarians.com/Kalendar%20na%20prabaalgarite.htm
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Kalendar%20kitayski-new.htm
http://protobulgarians.com/alem-belem.htm
http://bulgaria-is-alive.com/kalendar.html
http://bulgaria-is-alive.com/kalendar-2.html
http://bulgaria-is-alive.com/kalendar-5.html
http://ninti.hit.bg/
http://pencho.my.contact.bg/start/razni/journey/explain.htm
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PRABG_KALENDAR.pdf

 

 

 

 

 

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj